4 июл. 2010 г., 00:38

Животът е пред тебе 

  Поэзия
760 0 3
Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба
Човекът в избелялата си плът
Служител в замъка на нищото
прочита за последен път
молитвата си край огнището
Отвън се смачкват ветровете
проникнали един във друг
нарязани от върховете
довяват само прах и студ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Предложения
: ??:??