Животът е пред тебе
Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба
Човекът в избелялата си плът
Служител в замъка на нищото
прочита за последен път
молитвата си край огнището
Отвън се смачкват ветровете
проникнали един във друг
нарязани от върховете
довяват само прах и студ
В прах и студ се гърчим "ураганно време"
Изветряла е на нивата пръстта
Така животът е пред тебе
в цялата си красота
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Поздрав! 