19 feb 2018, 11:16

Животът - господар

  Poesía » Otra
497 0 1

Изпадналите дни от календара

се трупат в мойта мъничка душа.

А времето със тях и да ме скара,

от тях не мога аз да се лиша.

 

Че в крайна сметка те изграждат

годините ми, минали зад гръб.

Нали от тях до днес ми се пораждат

и радости, и мъки, че и скръб.

 

Така живота в пътя отминава

и той ме води в други светове.

Това душата- знам- го осъзнава

и тя затуй не иска грехове.

 

И ден след ден по пътя ми живота

поднася своя набелязан дар.

Заложил е за мене твърда квота

и става ми пожизнен господар.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Колич! Каквото ни поднесе живота...е, понякога и каквото ние си забъркаме! Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...