Изпадналите дни от календара

се трупат в мойта мъничка душа.

А времето със тях и да ме скара,

от тях не мога аз да се лиша.

Че в крайна сметка те изграждат

годините ми, минали зад гръб.

Нали от тях до днес ми се пораждат

и радости, и мъки, че и скръб.

Така живота в пътя отминава

и той ме води в други светове.

Това душата- знам- го осъзнава

и тя затуй не иска грехове.

И ден след ден по пътя ми живота

поднася своя набелязан дар.

Заложил е за мене твърда квота

и става ми пожизнен господар.