19 feb 2018, 11:16

Животът - господар

  Poesía » Otra
500 0 1

Изпадналите дни от календара

се трупат в мойта мъничка душа.

А времето със тях и да ме скара,

от тях не мога аз да се лиша.

 

Че в крайна сметка те изграждат

годините ми, минали зад гръб.

Нали от тях до днес ми се пораждат

и радости, и мъки, че и скръб.

 

Така живота в пътя отминава

и той ме води в други светове.

Това душата- знам- го осъзнава

и тя затуй не иска грехове.

 

И ден след ден по пътя ми живота

поднася своя набелязан дар.

Заложил е за мене твърда квота

и става ми пожизнен господар.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Колич! Каквото ни поднесе живота...е, понякога и каквото ние си забъркаме! Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...