19 февр. 2018 г., 11:16

Животът - господар

496 0 1

Изпадналите дни от календара

се трупат в мойта мъничка душа.

А времето със тях и да ме скара,

от тях не мога аз да се лиша.

 

Че в крайна сметка те изграждат

годините ми, минали зад гръб.

Нали от тях до днес ми се пораждат

и радости, и мъки, че и скръб.

 

Така живота в пътя отминава

и той ме води в други светове.

Това душата- знам- го осъзнава

и тя затуй не иска грехове.

 

И ден след ден по пътя ми живота

поднася своя набелязан дар.

Заложил е за мене твърда квота

и става ми пожизнен господар.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Колич! Каквото ни поднесе живота...е, понякога и каквото ние си забъркаме! Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...