19.02.2018 г., 11:16

Животът - господар

498 0 1

Изпадналите дни от календара

се трупат в мойта мъничка душа.

А времето със тях и да ме скара,

от тях не мога аз да се лиша.

 

Че в крайна сметка те изграждат

годините ми, минали зад гръб.

Нали от тях до днес ми се пораждат

и радости, и мъки, че и скръб.

 

Така живота в пътя отминава

и той ме води в други светове.

Това душата- знам- го осъзнава

и тя затуй не иска грехове.

 

И ден след ден по пътя ми живота

поднася своя набелязан дар.

Заложил е за мене твърда квота

и става ми пожизнен господар.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Колич! Каквото ни поднесе живота...е, понякога и каквото ние си забъркаме! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...