17 mar 2011, 19:53

Животът и сезоните

  Poesía » Otra
987 0 2

 

 

       Младостта е ведрост, младостта е пролет,

       тя е нежно цвете - в слънце избуяло.

       Младостта е птиче в своя първи полет,

       щом криле заякнат - ей го отлетяло...

 

       Зрелостта е щедрост, зрелостта е лято,

       пълно с плод обилен и със дни благати.

       Зрелостта прибира зърното налято.

       Ние сме щастливи, мъдри и богати...

 

       Старостта е есен - хладна, дъжделива,

       с багри е богата, с плодове златисти.

       Но тъжим, че нещо вече си отива -

       блясъкът в очите, поривите чисти...

 

       Старостта дълбока - тя е зима бяла,

       буйната река е в руслото си спряла,

       цветето прекрасно - тъжно прецъфтяло,

       птицата красива - вече отлетяла...

 

       Всичките сезони имат своя прелест,

       всяка възраст има своя красота.

       Ние сме щастливи, просто, че живеем.

       Ех, не може вечна да е пролетта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Славка,колко хубаво си описала човешкия живот!!!
    Да,не може да е вечна пролетта!!!
    Вселенските закони са за всички и за природата, и за хората!!!
    Поздрави от мен!!!
  • хубав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...