Животът и сезоните
Младостта е ведрост, младостта е пролет,
тя е нежно цвете - в слънце избуяло.
Младостта е птиче в своя първи полет,
щом криле заякнат - ей го отлетяло...
Зрелостта е щедрост, зрелостта е лято,
пълно с плод обилен и със дни благати.
Зрелостта прибира зърното налято.
Ние сме щастливи, мъдри и богати...
Старостта е есен - хладна, дъжделива,
с багри е богата, с плодове златисти.
Но тъжим, че нещо вече си отива -
блясъкът в очите, поривите чисти...
Старостта дълбока - тя е зима бяла,
буйната река е в руслото си спряла,
цветето прекрасно - тъжно прецъфтяло,
птицата красива - вече отлетяла...
Всичките сезони имат своя прелест,
всяка възраст има своя красота.
Ние сме щастливи, просто, че живеем.
Ех, не може вечна да е пролетта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
