Младостта е ведрост, младостта е пролет,

       тя е нежно цвете - в слънце избуяло.

       Младостта е птиче в своя първи полет,

       щом криле заякнат - ей го отлетяло...

       Зрелостта е щедрост, зрелостта е лято,

       пълно с плод обилен и със дни благати.

       Зрелостта прибира зърното налято.

       Ние сме щастливи, мъдри и богати...

       Старостта е есен - хладна, дъжделива,

       с багри е богата, с плодове златисти.

       Но тъжим, че нещо вече си отива -

       блясъкът в очите, поривите чисти...

       Старостта дълбока - тя е зима бяла,

       буйната река е в руслото си спряла,

       цветето прекрасно - тъжно прецъфтяло,

       птицата красива - вече отлетяла...

       Всичките сезони имат своя прелест,

       всяка възраст има своя красота.

       Ние сме щастливи, просто, че живеем.

       Ех, не може вечна да е пролетта!