koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
8 sept 2016, 18:01

Животът-камък 

  Poesía » Otra
335 1 4

Животът ми е, като камък

с втъкани грижи и проблеми.

И не прилича той на замък

със екстрите си все големи.

 

Тежи от мъки и от нерви.

Блести от радост и любови.

И беден е откъм резерви,

рецепти няма той готови.

 

Тежи от хиляди въпроси.

Балон- надут и недостъпен.

Смъртта във себе си я носи...

И бива твърд и непристъпен

 

Капризен, ръбест, неизгладен,

за носенето- невъзможен.

И сит, и жаден, пък и гладен,

и беден, грипав и заможен...

 

Затуй търкалям този камък,

като съвременен Сизиф.

И си представям, че е замък

и аз във него- още жив...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Младене! Дали началото е добро или не, Вие казвате.Но в края /поантата/ ми хрумна тази идея, като контрапункт на началото и така се получи тази оригиналност, за която говорите. Радвам се, че харесвате подхода!
    Благодаря, Ренета!
    Благодаря,Владо!
    Бъдете здрави и пишете и аз да се радвам на Вашите стихове!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хубав стих, Колич!
  • Никола, здравей! И аз със Младен - оригинално!
  • Изключително хрумване - Сизиф затворен в камъка-замък. Камъкът търкаля Сизиф, а не Сизиф камъка! Припомни ми за един епизод от "Туин Пийкс" със зловещ отенък. Чудесна идея, реализирана точно с поетични средства. Затова поставям стиха ти в Любими, Никола и се моля да напишеш още такива като него!
Propuestas
: ??:??