Животът-камък
Животът ми е, като камък
с втъкани грижи и проблеми.
И не прилича той на замък
със екстрите си все големи.
Тежи от мъки и от нерви.
Блести от радост и любови.
И беден е откъм резерви,
рецепти няма той готови.
Тежи от хиляди въпроси.
Балон- надут и недостъпен.
Смъртта във себе си я носи...
И бива твърд и непристъпен
Капризен, ръбест, неизгладен,
за носенето- невъзможен.
И сит, и жаден, пък и гладен,
и беден, грипав и заможен...
Затуй търкалям този камък,
като съвременен Сизиф.
И си представям, че е замък
и аз във него- още жив...
© Никола Апостолов All rights reserved.
