11 nov 2011, 21:11

Животът ми...

632 0 1

Кога ще започне животът ми,

за да отключа отново усмивката?

Да разпилея трохите на птиците

и да налея от виното пивко.

 

Преди да започне животът ми,

в душата молитвите бродят.

В гнездо от мечти са нозете ми,

но в копривата стрък хлебен гонят.

 

Защо не започва животът ми?

Сякаш облак заплашил е слънцето.

Песента се изгубва сред тръните,

под които угасва и зрънцето.

 

Как ще започне животът ми

като буря крещи над всемира?

Светът не е сцена на прага ми,

но сърцето на римата спира.

 

Ще започне ли всъщност животът ми?

Дъжд и слънце да влеят стихия,

за да стоплят душата премръзнала

и дъга след дъжда да разкрият.

 

25.11. 2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Върбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...