Кога ще започне животът ми,

за да отключа отново усмивката?

Да разпилея трохите на птиците

и да налея от виното пивко.

Преди да започне животът ми,

в душата молитвите бродят.

В гнездо от мечти са нозете ми,

но в копривата стрък хлебен гонят.

Защо не започва животът ми?

Сякаш облак заплашил е слънцето.

Песента се изгубва сред тръните,

под които угасва и зрънцето.

Как ще започне животът ми

като буря крещи над всемира?

Светът не е сцена на прага ми,

но сърцето на римата спира.

Ще започне ли всъщност животът ми?

Дъжд и слънце да влеят стихия,

за да стоплят душата премръзнала

и дъга след дъжда да разкрият.

25.11. 2011 г.