Животът ми...
630
0
1
Кога ще започне животът ми,
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми,
в душата молитвите бродят.
В гнездо от мечти са нозете ми,
но в копривата стрък хлебен гонят.
Защо не започва животът ми?
Сякаш облак заплашил е слънцето.
Песента се изгубва сред тръните,
под които угасва и зрънцето.
Как ще започне животът ми
като буря крещи над всемира?
Светът не е сцена на прага ми,
но сърцето на римата спира.
Ще започне ли всъщност животът ми?
Дъжд и слънце да влеят стихия,
за да стоплят душата премръзнала
и дъга след дъжда да разкрият.
25.11. 2011 г.
© Галена Върбева All rights reserved.
