Кiara (Киара)
182 300
11 may 2006, 21:47

Животът ми 

  Poesía
640 0 4

Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.

Пейзажи в младо утро

мен да ме спохождат,

в усмивка и със звън.

Сама,

но странното е - искана.

Със думи не,

не и със дела.

Дори не знам защо, и питам се:

-Какъв е смисълът?

-Каква ще е смъртта?

А три без пет е

и вече много дни и нощи,

стоя на стария перваз.

И гледам улиците пусти, пълни.

Усещам онзи странен страх.

А хората прииждат, заминават,

изгубени сред толкова лъжи.

Но аз не съм от тях.

И те ще ви го кажат.

Ще се разсмеят,

всичко ще се смей...

Със пръст най грозен ще посочат,

дефекта в рамките на този ден.

А пръста мен ще ме посочи -

един безволев инвалид,

безмълвен, който пита -

какъв е  смисъла в това, да си велик?!

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??