Животът ми
Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат,
в усмивка и със звън.
Сама,
но странното е - искана.
Със думи не,
не и със дела.
Дори не знам защо, и питам се:
-Какъв е смисълът?
-Каква ще е смъртта?
А три без пет е
и вече много дни и нощи,
стоя на стария перваз.
И гледам улиците пусти, пълни.
Усещам онзи странен страх.
А хората прииждат, заминават,
изгубени сред толкова лъжи.
Но аз не съм от тях.
И те ще ви го кажат.
Ще се разсмеят,
всичко ще се смей...
Със пръст най грозен ще посочат,
дефекта в рамките на този ден.
А пръста мен ще ме посочи -
един безволев инвалид,
безмълвен, който пита -
какъв е смисъла в това, да си велик?!
© Киара All rights reserved.
