Кiara (Киара)
182 300
11.05.2006 г., 21:47 ч.

Животът ми 

  Поезия
604 0 4

Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.

Пейзажи в младо утро

мен да ме спохождат,

в усмивка и със звън.

Сама,

но странното е - искана.

Със думи не,

не и със дела.

Дори не знам защо, и питам се:

-Какъв е смисълът?

-Каква ще е смъртта?

А три без пет е

и вече много дни и нощи,

стоя на стария перваз.

И гледам улиците пусти, пълни.

Усещам онзи странен страх.

А хората прииждат, заминават,

изгубени сред толкова лъжи.

Но аз не съм от тях.

И те ще ви го кажат.

Ще се разсмеят,

всичко ще се смей...

Със пръст най грозен ще посочат,

дефекта в рамките на този ден.

А пръста мен ще ме посочи -

един безволев инвалид,

безмълвен, който пита -

какъв е  смисъла в това, да си велик?!

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??