21 sept 2006, 0:41

Животът ми

  Poesía
842 0 4

Животът ми е малка частица,
бисер фалшив на една огърлица,
ключът за сейф заял в ключалка,
шарена стръмна пързалка.


Животът ми е капка в морето,
сламка в сено и прашинка в небето,
перото на птица , загинала вече,
сълза неотронена нейде далече.


Животът ми е малка светулка,
було на някоя прелестна булка,
листо на дърво по време на есен
и стара забравена хубава песен


Животът ми е звук на пиано,
спомен от нещо красиво видяно,
усмивка чаровна, макар да е кратка,
животът ми чаша с отрова е сладка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...