21.09.2006 г., 0:41

Животът ми

846 0 4

Животът ми е малка частица,
бисер фалшив на една огърлица,
ключът за сейф заял в ключалка,
шарена стръмна пързалка.


Животът ми е капка в морето,
сламка в сено и прашинка в небето,
перото на птица , загинала вече,
сълза неотронена нейде далече.


Животът ми е малка светулка,
було на някоя прелестна булка,
листо на дърво по време на есен
и стара забравена хубава песен


Животът ми е звук на пиано,
спомен от нещо красиво видяно,
усмивка чаровна, макар да е кратка,
животът ми чаша с отрова е сладка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...