20 ago 2008, 12:54

Животът ми

  Poesía » Otra
885 0 0
Животът ми на нищо не прилича,
само болка от отминали дни.
Душата ми с тъга се облича,
окървавена от несбъднати мечти.

А някога така обичах да се смея,
имаше защо да се радвам и живея.
Сега не знам даже какво да правя,
към щастието път как да си проправя!?

Изгубена съм в миналото и всичките надежди,
завладяват ме стари рани и минали копнежи,
които помогнаха ми да стигна до тук.
Преди всичко бе красиво, а сега светът е друг.

Няма ден, в който да не пролея една сълза.
Няма ден, в който да не проклинам моята съдба.
Това ли е животът? Така ли трябва да се живее?
Само болка... а душата ми за щастие копнее!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...