20.08.2008 г., 12:54

Животът ми

882 0 0
Животът ми на нищо не прилича,
само болка от отминали дни.
Душата ми с тъга се облича,
окървавена от несбъднати мечти.

А някога така обичах да се смея,
имаше защо да се радвам и живея.
Сега не знам даже какво да правя,
към щастието път как да си проправя!?

Изгубена съм в миналото и всичките надежди,
завладяват ме стари рани и минали копнежи,
които помогнаха ми да стигна до тук.
Преди всичко бе красиво, а сега светът е друг.

Няма ден, в който да не пролея една сълза.
Няма ден, в който да не проклинам моята съдба.
Това ли е животът? Така ли трябва да се живее?
Само болка... а душата ми за щастие копнее!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...