24 may 2008, 23:04

Животът ми 

  Poesía
907 0 3

Като нишка на паяче

изтънява животът ми.

Но все още улавям

игрите на слънцето.

Слънчево тъничка

надеждата стъпва

по-тихо от лапичка котешка.

Препридам илюзии,

а изгарям мостове.

 

А слънцето си танцува...

© Маргарита Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ах...каква прелест...!
    как съм те изпуснала...
    с обич, мила Маргарита.
  • "Слънчево тъничка
    надеждата стъпва
    по-тихо от лапичка котешка"
    Хареса ми много! Поздрави!
  • ,,Препридам илюзии,

    а изгарям мостове.''

    Силни думи!
    Поздрави за стиха, Маргарита!
Propuestas
: ??:??