24 may 2008, 23:04

Животът ми

  Poesía
1.4K 0 3

Като нишка на паяче

изтънява животът ми.

Но все още улавям

игрите на слънцето.

Слънчево тъничка

надеждата стъпва

по-тихо от лапичка котешка.

Препридам илюзии,

а изгарям мостове.

 

А слънцето си танцува...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ах...каква прелест...!
    как съм те изпуснала...
    с обич, мила Маргарита.
  • "Слънчево тъничка
    надеждата стъпва
    по-тихо от лапичка котешка"
    Хареса ми много! Поздрави!
  • ,,Препридам илюзии,

    а изгарям мостове.''

    Силни думи!
    Поздрави за стиха, Маргарита!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...