margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
24 мая 2008 г., 23:04

Животът ми 

  Поэзия
910 0 3

Като нишка на паяче

изтънява животът ми.

Но все още улавям

игрите на слънцето.

Слънчево тъничка

надеждата стъпва

по-тихо от лапичка котешка.

Препридам илюзии,

а изгарям мостове.

 

А слънцето си танцува...

© Маргарита Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ах...каква прелест...!
    как съм те изпуснала...
    с обич, мила Маргарита.
  • "Слънчево тъничка
    надеждата стъпва
    по-тихо от лапичка котешка"
    Хареса ми много! Поздрави!
  • ,,Препридам илюзии,

    а изгарям мостове.''

    Силни думи!
    Поздрави за стиха, Маргарита!
Предложения
: ??:??