Животът ми

Poetry

1.4K 0 3

Като нишка на паяче

изтънява животът ми.

Но все още улавям

игрите на слънцето.

Слънчево тъничка

надеждата стъпва

по-тихо от лапичка котешка.

Препридам илюзии,

а изгарям мостове.

А слънцето си танцува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ах...каква прелест...!
как съм те изпуснала...
с обич, мила Маргарита.

2008-05-27T16:41:18+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"Слънчево тъничка
надеждата стъпва
по-тихо от лапичка котешка"
Хареса ми много! Поздрави!

2008-05-25T10:40:06+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,Препридам илюзии,

а изгарям мостове.''

Силни думи!
Поздрави за стиха, Маргарита!

2008-05-24T23:18:22+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0