May 24, 2008, 11:04 PM

Животът ми

  Poetry
1.4K 0 3

Като нишка на паяче

изтънява животът ми.

Но все още улавям

игрите на слънцето.

Слънчево тъничка

надеждата стъпва

по-тихо от лапичка котешка.

Препридам илюзии,

а изгарям мостове.

 

А слънцето си танцува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ах...каква прелест...!
    как съм те изпуснала...
    с обич, мила Маргарита.
  • "Слънчево тъничка
    надеждата стъпва
    по-тихо от лапичка котешка"
    Хареса ми много! Поздрави!
  • ,,Препридам илюзии,

    а изгарям мостове.''

    Силни думи!
    Поздрави за стиха, Маргарита!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...