16 dic 2006, 5:40

Животът ми без теб...

  Poesía
1.1K 0 5
Мъгливи, мрачни, лепкави и мокри
са всички нощи в този празен град.
Безслънчеви и пусти, и самотни
са всички дни след теб и любовта.
Ужасни са! Враждебни са! Коварни!
Студени хора с ледени лица,
потънали в среднощните кошмари
и в своите светове, и в страха.
Те може би дори не знаят кой си.
Не знаят как те срещнах, как живях.
Не знаят как за тебе плача нощем.
Не знаят и не ще да разберат.
Те може би дори не забелязват
сълзите в зачервените очи,
усмивката, застинала отдавна
и в тъмното оставени следи.
Те може би не искат да попитат
дали и как ще продължа сама,
дали отново слънцето ще видя,
дали ще разцъфтя с пролетта...
Не ме интересуват! Те са никой!
Не ме вълнува тяхната съдба!
Аз цвете съм на парещото лято...
Не ще остана никога сама!
С вълните му солени ще се пеня!
Ще се разливам нежно по брега!
И ще изгрявам всяка сутрин на небето!
Ще те целувам всяка вечер в съня...
Ще стана ехо от смеха на самодива!
Ще стана на русалките сестра!
Аз искам още малко да те имам.
А после нека спуска се мъгла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...