Животът ми без теб...

Poetry

1.1K 0 5

Мъгливи, мрачни, лепкави и мокри
са всички нощи в този празен град.
Безслънчеви и пусти, и самотни
са всички дни след теб и любовта.
Ужасни са! Враждебни са! Коварни!
Студени хора с ледени лица,
потънали в среднощните кошмари
и в своите светове, и в страха.
Те може би дори не знаят кой си.
Не знаят как те срещнах, как живях.
Не знаят как за тебе плача нощем.
Не знаят и не ще да разберат.
Те може би дори не забелязват
сълзите в зачервените очи,
усмивката, застинала отдавна
и в тъмното оставени следи.
Те може би не искат да попитат
дали и как ще продължа сама,
дали отново слънцето ще видя,
дали ще разцъфтя с пролетта...
Не ме интересуват! Те са никой!
Не ме вълнува тяхната съдба!
Аз цвете съм на парещото лято...
Не ще остана никога сама!
С вълните му солени ще се пеня!
Ще се разливам нежно по брега!
И ще изгрявам всяка сутрин на небето!
Ще те целувам всяка вечер в съня...
Ще стана ехо от смеха на самодива!
Ще стана на русалките сестра!
Аз искам още малко да те имам.
А после нека спуска се мъгла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

juliet007 (Эоя Михова)

Браво!Наистина много ми харесва поезията ти!

2007-02-20T23:45:14+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много хубаво!!! Поздрави

2006-12-16T12:25:04+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса, Теди!!! Поздрави и добре дошла!!!

2006-12-16T09:42:03+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Моите поздравления, Теди!

2006-12-16T09:02:36+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Това също е много хубаво! Но и тук една строфа може да се промени:
"и в своите светве, и в страха."
"и в свойте светове, и във страха."

2006-12-16T06:03:16+02:00