ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XII. ЖИВОТЪТ МИ БЕЗ ТЕБ Е СМЪРТ
На жена ми
Отблясъкът от тънка свещ
с косите ти е в звездна гама.
Но аз съм в любовта невеж,
а ти – изисканата дама!
И смотолевил ти: “Здравей!”,
запалвайки ти цигарето,
откривам, че у мен живее
все още свянът на момчето...
Оплетен цял съм сред спирали
на миглите ти с плътен грим.
С акустика като в Ла Скала
долита твоят смях любим...
Виж, път за нас проправя кеят,
зове ни със смокинов глас!...
„Защо си тих?“ – благоговейно
запитваш ме. Потрепвам аз,
смутен, с почервенели бузи
пред теб, бленувано момиче!
Но знай, в безбройните алюзии
с молив и лист ще те обичам!
В метафори ще те въздигам
в покоите на страстен храм...
За мен си ти псалом и стигма
от тяло на Исус!... И знам,
че е причина и е следствие
на моята любов зовът.
Повярвай ми, не е хвалебствие –
животът ми без теб е смърт!
17.07.2023 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados