16 oct 2007, 9:41

Животът ми не свършва тук...

  Poesía
1.5K 0 2
 

Животът ми не свършва тук... Без теб...

Животът ми без теб дори не спира!

Не ме разбираш... Ти си чужд човек...

Ти нямаш онова, което ми е нужно във Всемира!


Не се заслушваш във мълчанието мое,

във очите ми веднъж не се загледа... Е, добре!

И гордостта прелива буйно от сърцето твое,

ти нямаш нищичко за мен, момче!


И животът ми не свършва тук без теб!

Дори не ми е някак си унило!

Защо си ми!? Не си за мен човек!

На мен ми трябва луда кръв, а не отровно жило!


Така че никога за мен недей да мислиш!

Аз нямам във гърдите хладнина!

Не си за мен... Писмата ми като прелистиш,

не виждаш в буквите красиви любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...