Oct 16, 2007, 9:41 AM

Животът ми не свършва тук...

  Poetry
1.5K 0 2
 

Животът ми не свършва тук... Без теб...

Животът ми без теб дори не спира!

Не ме разбираш... Ти си чужд човек...

Ти нямаш онова, което ми е нужно във Всемира!


Не се заслушваш във мълчанието мое,

във очите ми веднъж не се загледа... Е, добре!

И гордостта прелива буйно от сърцето твое,

ти нямаш нищичко за мен, момче!


И животът ми не свършва тук без теб!

Дори не ми е някак си унило!

Защо си ми!? Не си за мен човек!

На мен ми трябва луда кръв, а не отровно жило!


Така че никога за мен недей да мислиш!

Аз нямам във гърдите хладнина!

Не си за мен... Писмата ми като прелистиш,

не виждаш в буквите красиви любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...