12 dic 2014, 21:15

Животът, миг в вечността 

  Poesía » Odas y poemas
839 0 0

Открих любовта, сега какво следва

все още съм леко влюбена, но и  загубена.

Но съм сигурна искам да си тръгна.

Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.

Нужно ли е да остана.

Раждаме се сами и умираме сами.

Няма за какво да се доказвам

след като ще си отида. 

Оставих следа в двама-трима.

Всичко беше за любовта, личността. 


Излях сълзи, видях щастие

видях всичко и изживях.

Напразно беше да събирам ценните хартижки.

Ще ги заровя с мен, под мръсната земя, пръстта.


Напътувах се, видях. Бях! Всичко. 

Хора, Свят, Планета, Пари.

Бог.


Тази нощ с последен дъх те целувам и те лишавам от моето присъствие!


Ще се видим някъде там, 

между вечността и спомените от живота.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??