12 дек. 2014 г., 21:15

Животът, миг в вечността

1.2K 0 0

Открих любовта, сега какво следва

все още съм леко влюбена, но и  загубена.

Но съм сигурна искам да си тръгна.

Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.

Нужно ли е да остана.

Раждаме се сами и умираме сами.

Няма за какво да се доказвам

след като ще си отида. 

Оставих следа в двама-трима.

Всичко беше за любовта, личността. 


Излях сълзи, видях щастие

видях всичко и изживях.

Напразно беше да събирам ценните хартижки.

Ще ги заровя с мен, под мръсната земя, пръстта.


Напътувах се, видях. Бях! Всичко. 

Хора, Свят, Планета, Пари.

Бог.


Тази нощ с последен дъх те целувам и те лишавам от моето присъствие!


Ще се видим някъде там, 

между вечността и спомените от живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Въображение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...