12.12.2014 г., 21:15

Животът, миг в вечността

1.2K 0 0

Открих любовта, сега какво следва

все още съм леко влюбена, но и  загубена.

Но съм сигурна искам да си тръгна.

Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.

Нужно ли е да остана.

Раждаме се сами и умираме сами.

Няма за какво да се доказвам

след като ще си отида. 

Оставих следа в двама-трима.

Всичко беше за любовта, личността. 


Излях сълзи, видях щастие

видях всичко и изживях.

Напразно беше да събирам ценните хартижки.

Ще ги заровя с мен, под мръсната земя, пръстта.


Напътувах се, видях. Бях! Всичко. 

Хора, Свят, Планета, Пари.

Бог.


Тази нощ с последен дъх те целувам и те лишавам от моето присъствие!


Ще се видим някъде там, 

между вечността и спомените от живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...