12.12.2014 г., 21:15

Животът, миг в вечността

1.2K 0 0

Открих любовта, сега какво следва

все още съм леко влюбена, но и  загубена.

Но съм сигурна искам да си тръгна.

Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.

Нужно ли е да остана.

Раждаме се сами и умираме сами.

Няма за какво да се доказвам

след като ще си отида. 

Оставих следа в двама-трима.

Всичко беше за любовта, личността. 


Излях сълзи, видях щастие

видях всичко и изживях.

Напразно беше да събирам ценните хартижки.

Ще ги заровя с мен, под мръсната земя, пръстта.


Напътувах се, видях. Бях! Всичко. 

Хора, Свят, Планета, Пари.

Бог.


Тази нощ с последен дъх те целувам и те лишавам от моето присъствие!


Ще се видим някъде там, 

между вечността и спомените от живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...