19 feb 2009, 16:47

Животът - мръсна приказка

  Poesía
905 0 1

Животът - мръсна приказка

 

Живот, неописуем, мрачен,

пълен с тъга. Ти си долен,

подъл, като черно в дъга.

 

Мамиш всички ни с чувства,

светли цветове. А всъщност

си скала, в някое черно море.

 

Но клъвваме ние с надежди,

въдицата от мечти, твоята

примка, почерняла от илюзии.

 

Грабиш ли, грабиш сила от нас,

като гарван зъл. Птица страшна,

като тебе, почерняла от пъкъл.

 

И когато някой, силен, на пътя

изпречи ти се. Убиваш го черно,

и смъртта, ти, обвиняваш на все!

 

 

 

                                            В памет на Виктор Пасков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И когато някой, силен, на пътя

    изпречи ти се. Убиваш го черно,

    и смъртта, ти, обвиняваш на все!"

    Силно!Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...