Животът - мръсна приказка

Живот, неописуем, мрачен,

пълен с тъга. Ти си долен,

подъл, като черно в дъга.

Мамиш всички ни с чувства,

светли цветове. А всъщност

си скала, в някое черно море.

Но клъвваме ние с надежди,

въдицата от мечти, твоята

примка, почерняла от илюзии.

Грабиш ли, грабиш сила от нас,

като гарван зъл. Птица страшна,

като тебе, почерняла от пъкъл.

И когато някой, силен, на пътя

изпречи ти се. Убиваш го черно,

и смъртта, ти, обвиняваш на все!

                                            В памет на Виктор Пасков