14 abr 2016, 0:06

Животът не е подаяние

  Poesía
491 0 4

Животът не е подаяние

 

Този, даден ни, толкова кратък живот,

го живеем с напукани устни.

Много често си казваме "Живях като скот",

но не смеем да го напуснем.

 

Да не хулим живота. Извървян е от нас

точно, както сме го направили.

Той веднъж се живее и е в нашата власт,

ако не сме се самозабравили.

 

Извървян, труден, лек, не е подаяние.

Нему, все още, не плащаме наем.

Той веднъж ни е даден- свише послание

и не трябва да се живее назаем.

 

Ако някому все пак му дойде до гуша

и съвсем му тежи житието,

да размисли. Съвестта си нека послуша.

И тогаз да си тегли въжето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В никакъв случай не посягайте на живота си....
  • Животът ... труден, кратък ...., но един път се живее. И каквото и да правим живи не можем да излезем от него Поздравления за силното стихотворение, Мари Елен!
  • Бягството не е решение. Споделям!
  • Мъдри слова редиш, Мари! Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...