Apr 14, 2016, 12:06 AM

Животът не е подаяние

  Poetry
486 0 4

Животът не е подаяние

 

Този, даден ни, толкова кратък живот,

го живеем с напукани устни.

Много често си казваме "Живях като скот",

но не смеем да го напуснем.

 

Да не хулим живота. Извървян е от нас

точно, както сме го направили.

Той веднъж се живее и е в нашата власт,

ако не сме се самозабравили.

 

Извървян, труден, лек, не е подаяние.

Нему, все още, не плащаме наем.

Той веднъж ни е даден- свише послание

и не трябва да се живее назаем.

 

Ако някому все пак му дойде до гуша

и съвсем му тежи житието,

да размисли. Съвестта си нека послуша.

И тогаз да си тегли въжето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В никакъв случай не посягайте на живота си....
  • Животът ... труден, кратък ...., но един път се живее. И каквото и да правим живи не можем да излезем от него Поздравления за силното стихотворение, Мари Елен!
  • Бягството не е решение. Споделям!
  • Мъдри слова редиш, Мари! Поздравления!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...