29 nov 2016, 23:20

Животът не е приказен

  Poesía » Otra
680 1 5

И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.

Отдавна грахови зърна ѝ пречат.
Рапунцел е отрязала косите.
Принцът е изгубил меча си.
Джуджетата престанаха с въпросите.

Надеждата е като изгубена неволя.
Вълкът изял е всичките прасета.
Кочияшът е изгубил коня.
Обувката на Пепеляшка не е взета.

Животът не е някак приказен
и ако бях дете все още,
щях да вярвам в израза
"доброто побеждава лошото". 


                                            Р. Братанова


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно е, дори и приказките вече не са същите, но си права. Поздрав за стихото, което е замислящо и носталгично , поне така го почувствах аз.
  • Интересно. И хубаво.
    Малко слабичък ми дойде финалът - "ако бях... щях..."
    Помисли го още малко там, да е по-категорично. Въпреки всичко, доброто побеждава, нали Не, "ако бях", а "и аз като тях вярвам", нещо такова
  • Харесах!
  • Приказно!
  • Оригинално написано, само бих препоръчал вълкът да изяде козлетата а не прасетата. Поздрави.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...