Nov 29, 2016, 11:20 PM

Животът не е приказен

  Poetry » Other
679 1 5

И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.

Отдавна грахови зърна ѝ пречат.
Рапунцел е отрязала косите.
Принцът е изгубил меча си.
Джуджетата престанаха с въпросите.

Надеждата е като изгубена неволя.
Вълкът изял е всичките прасета.
Кочияшът е изгубил коня.
Обувката на Пепеляшка не е взета.

Животът не е някак приказен
и ако бях дете все още,
щях да вярвам в израза
"доброто побеждава лошото". 


                                            Р. Братанова


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е, дори и приказките вече не са същите, но си права. Поздрав за стихото, което е замислящо и носталгично , поне така го почувствах аз.
  • Интересно. И хубаво.
    Малко слабичък ми дойде финалът - "ако бях... щях..."
    Помисли го още малко там, да е по-категорично. Въпреки всичко, доброто побеждава, нали Не, "ако бях", а "и аз като тях вярвам", нещо такова
  • Харесах!
  • Приказно!
  • Оригинално написано, само бих препоръчал вълкът да изяде козлетата а не прасетата. Поздрави.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...