Животът не е приказен
И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.
Отдавна грахови зърна ѝ пречат.
Рапунцел е отрязала косите.
Принцът е изгубил меча си.
Джуджетата престанаха с въпросите.
Надеждата е като изгубена неволя.
Вълкът изял е всичките прасета.
Кочияшът е изгубил коня.
Обувката на Пепеляшка не е взета.
Животът не е някак приказен
и ако бях дете все още,
щях да вярвам в израза
"доброто побеждава лошото".
Р. Братанова
© Рали Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тъжно е, дори и приказките вече не са същите, но си права. Поздрав за стихото, което е замислящо и носталгично , поне така го почувствах аз.
-
Интересно. И хубаво.
Малко слабичък ми дойде финалът - "ако бях... щях..."
Помисли го още малко там, да е по-категорично. Въпреки всичко, доброто побеждава, нали
Не, "ако бях", а "и аз като тях вярвам", нещо такова 
-
Харесах!
-
Приказно!
-
Оригинално написано, само бих препоръчал вълкът да изяде козлетата а не прасетата. Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
