4 ago 2006, 15:12

Животът ни-кожа на зебра е/ред./

  Poesía
918 0 10
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...

В здрача на нашите мисли човешки
крачим унили, навели покорно глави
и в тъмни нюанси живота разглеждаме...
Но трябва да знаем-когато душата боли,

когато сърцата ни от мъка се свиват,
когато  могъща ТЯ  взема превес,
с уникалната сила на свойта природа,радостта-
сладостта на живота,настъпва. И ето ни днес -

по-лъчезарни, усмихнати, по-светли, добри,
епизодите тъжни оставяме в минало.
Животът, със своите черни и бели страни
ни учи да преодоляваме непреодолимото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много правдиво и красиво!
  • Живота постоянно ни учи.
    Идеята ти е чудесна.
    Имаш поща.
    Прегръдки и много усмивки Петинка
  • А от мен прегръдка за теб! За хубавия стих и за нежната душа!
  • Ето едно истинско стихотворение!По ми харесват реалистични неща,а не реене из облаците...Браво!
  • Поздравления Петя!
    Чела съм и предишният вариант, който също ми хареса, но разбира се редактираната версия е наистина по-добра!
    Мъдрост и доброта е стихът ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...