4.08.2006 г., 15:12

Животът ни-кожа на зебра е/ред./

916 0 10
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...

В здрача на нашите мисли човешки
крачим унили, навели покорно глави
и в тъмни нюанси живота разглеждаме...
Но трябва да знаем-когато душата боли,

когато сърцата ни от мъка се свиват,
когато  могъща ТЯ  взема превес,
с уникалната сила на свойта природа,радостта-
сладостта на живота,настъпва. И ето ни днес -

по-лъчезарни, усмихнати, по-светли, добри,
епизодите тъжни оставяме в минало.
Животът, със своите черни и бели страни
ни учи да преодоляваме непреодолимото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много правдиво и красиво!
  • Живота постоянно ни учи.
    Идеята ти е чудесна.
    Имаш поща.
    Прегръдки и много усмивки Петинка
  • А от мен прегръдка за теб! За хубавия стих и за нежната душа!
  • Ето едно истинско стихотворение!По ми харесват реалистични неща,а не реене из облаците...Браво!
  • Поздравления Петя!
    Чела съм и предишният вариант, който също ми хареса, но разбира се редактираната версия е наистина по-добра!
    Мъдрост и доброта е стихът ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...