Животът отново простена
Стъпалата изкачваше бързо
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара,
под лазура на юнската нощ
възкръсна душата ми млада
с крилете на този разкош.
През тясната тъмна пролука
усмивка кристална трепти,
сърцето подскача, бълбука
в пламтящите женски гърди.
Протягам ръцете копнежно
под крилото на звездната нощ,
докосва раменете ти нежно
обичта с безграничната мощ.
На утрото в топла постеля
ме галиш с погледа мил,
животът отново простена...
Любовта между нас не сломил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
