12 mar 2021, 17:48  

Животът само с теб светлее 

  Poesía » De amor
556 1 6

Не искам ти да си унила,

почувствала се в самота.

Тъга ли пак те е покрила,

сивее ден, мрачù нощта.

И клюмват пъстрите цветя,

и ароматът им линее.

Без твоя чар е празнота,

зад облак слънцето не грее.

Животът само с теб светлее.

 

Прекрасната ми самовила

защо е в плен на горестта?

Крилца копринени свалила,

измъчваща е ористта.

О, не увяхвай красота!

За теб душата ми копнее,

да бъдеш свежата мечта,

която откровено зрее.

Животът само с теб светлее.

 

Луна една, във сърп се свила,

от жал не гледа към света.

Звездите бледост замъглила

се храни с хлад на подлостта.

За теб се моля, от гръдта

надеждата ми все искрее.

Аз вярвам в теб - и любовта

отново с теб ще се засмее.

Животът само с теб светлее.

 

И ще разцъфнеш, зная, мила!

Сърцето в тебе ще запее.

На теб отдавам дух и сила

и обичта ми ще те сгрее.

Животът само с теб светлее.

 

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??