Животът само с теб светлее
Не искам ти да си унила,
почувствала се в самота.
Тъга ли пак те е покрила,
сивее ден, мрачù нощта.
И клюмват пъстрите цветя,
и ароматът им линее.
Без твоя чар е празнота,
зад облак слънцето не грее.
Животът само с теб светлее.
Прекрасната ми самовила
защо е в плен на горестта?
Крилца копринени свалила,
измъчваща е ористта.
О, не увяхвай красота!
За теб душата ми копнее,
да бъдеш свежата мечта,
която откровено зрее.
Животът само с теб светлее.
Луна една, във сърп се свила,
от жал не гледа към света.
Звездите бледост замъглила
се храни с хлад на подлостта.
За теб се моля, от гръдта
надеждата ми все искрее.
Аз вярвам в теб - и любовта
отново с теб ще се засмее.
Животът само с теб светлее.
И ще разцъфнеш, зная, мила!
Сърцето в тебе ще запее.
На теб отдавам дух и сила
и обичта ми ще те сгрее.
Животът само с теб светлее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
