13 jul 2006, 0:55

Животът тече си...

  Poesía
760 0 5

* * *

Животът тече си тихо, нормално.
Проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма! Без тебе е скучно!

Далече си нейде, много далече.
Искам до мен да си, а съм обречен,
с очите любими, устните сочни,
в мисли самотни, сън да започвам.

Наведен описвам душата си в рима.
Звън чакам, кажи ми, че още те има...
Безмълвие дълго - в минорна октава,
вън пролетта нов живот сътворява.

11.9. 1978

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...