* * *
Животът тече си тихо, нормално.
Проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма! Без тебе е скучно!
Далече си нейде, много далече.
Искам до мен да си, а съм обречен,
с очите любими, устните сочни,
в мисли самотни, сън да започвам.
Наведен описвам душата си в рима.
Звън чакам, кажи ми, че още те има...
Безмълвие дълго - в минорна октава,
вън пролетта нов живот сътворява.
11.9. 1978
© Найден Найденов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
