10 ene 2007, 19:23

Животът ти сега е цял

  Poesía
725 0 8

 

 

Поглеждам ти в сърцето

и виждам, че е цяло,

но защо ли пък лицето

така е пребледняло?



Съзирам, че в душата

се мъдри, неизказан страх-

подавам ти ръката:

въпроса ти добре разбрах.



Животът ти сега е цял-

усмихва се небето,

че пътят към звездите - бял,

смеха ти върна - на детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тук се разкрива пътя на озарението!
    Поздрав!
  • Цялост и озарение.
    Истинско дъхновение.
    Прекрасен стих за стих.
    (вече така казвам на коментара)

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Привет, Петя!
    Благодаря.
  • Когато всичко си раздал,
    виж нещо в сърцето скрито-
    скътаният у теб кристал
    вземи, носи го упорито,
    че той осмисля битието
    чрез миг на озарение
    и там е точно туй, което
    е наше вдъхновение.

    Поздрав, Лъки!
  • Нещо си говорим с един Меланхолик, Диди.
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...