Поглеждам ти в сърцето
и виждам, че е цяло,
но защо ли пък лицето
така е пребледняло?
Съзирам, че в душата
се мъдри, неизказан страх-
подавам ти ръката:
въпроса ти добре разбрах.
Животът ти сега е цял-
усмихва се небето,
че пътят към звездите - бял,
смеха ти върна - на детето.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!