Животът ти сега е цял

Poetry

721 0 8

Поглеждам ти в сърцето

и виждам, че е цяло,

но защо ли пък лицето

така е пребледняло?

Съзирам, че в душата

се мъдри, неизказан страх-

подавам ти ръката:

въпроса ти добре разбрах.

Животът ти сега е цял-

усмихва се небето,

че пътят към звездите - бял,

смеха ти върна - на детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MOJSEI (Валери Рибаров)

Да, тук се разкрива пътя на озарението!
Поздрав!

2007-01-11T22:52:33+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Цялост и озарение.
Истинско дъхновение.
Прекрасен стих за стих.
(вече така казвам на коментара)

Поздрав и усмивка Валери.

2007-01-11T22:48:36+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Привет, Петя!
Благодаря.

2007-01-10T22:03:11+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Когато всичко си раздал,
виж нещо в сърцето скрито-
скътаният у теб кристал
вземи, носи го упорито,
че той осмисля битието
чрез миг на озарение
и там е точно туй, което
е наше вдъхновение.

Поздрав, Лъки!

2007-01-10T22:01:01+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Нещо си говорим с един Меланхолик, Диди.
Поздрав!

2007-01-10T21:28:13+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0