12 may 2019, 10:38

Живях 

  Poesía
1103 5 10

 

 

От прямотата си нерядко страдам.

И казват, че съм режеща и зла.

Препъната, окаляна съм падала,

но се изправям...Тръгвам. И вървя...

 

А пътят е в коприва и бодили...

Коварство, злоба срещам всеки ден.

Не се предавам. И с последни сили

усмихвам се. Знам: силата е в мен!

 

В сърцето е, раздало с шепи обич,

но срещало и болка, и тъга...

Тъй малко ни е нужно, за да можем

да сме щастливи с малките неща...

 

Усмихната посрещам всеки изгрев.

На залеза помахвам със тъга.

В доброто вярвам силно, че го има;

в усмивка и в приятелска ръка...

 

Във пролет, лято, есени и зими

раздавах се. И себе си аз бях...

Ако назад се вгледам във годините,

ще кажа само: истински живях...

 

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1976 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви от сърце, Владислав! Усмихнат ден!
  • Благодаря от сърце, Данаил!
  • Поздравления, Ваня! Прекрасно е!
  • Благодаря за приятелския коментар, Краси, Наде и Ангелче! Усмихнат ден!
  • Искрено и силно!
  • Тъй малко ни е нужно, за да можем
    да сме щастливи с малките неща...
  • Сърдечно ви благодаря за топлите думи, Ивон, Стойчо, Иван и Мариана! Усмихната и щастлива неделя!
  • Силни съкровени чувства, изпълнени с доброта. Въпреки понесените удари , си съхранила в себе си силата на духа. И успяваш. Поздравления!.
  • Искрените натури са точно такива:прями до болка и силни духом!
    Харесва ми!
  • Споделям!
Propuestas
: ??:??