12.05.2019 г., 10:38 ч.

Живях 

  Поезия
955 5 11

 

 

От прямотата си нерядко страдам.

И казват, че съм режеща и зла.

Препъната, окаляна съм падала,

но се изправям...Тръгвам. И вървя...

 

А пътят е в коприва и бодили...

Коварство, злоба срещам всеки ден.

Не се предавам. И с последни сили

усмихвам се. Знам: силата е в мен!

 

В сърцето е, раздало с шепи обич,

но срещало и болка, и тъга...

Тъй малко ни е нужно, за да можем

да сме щастливи с малките неща...

 

Усмихната посрещам всеки изгрев.

На залеза помахвам със тъга.

В доброто вярвам силно, че го има;

в усмивка и в приятелска ръка...

 

Във пролет, лято, есени и зими

раздавах се. И себе си аз бях...

Ако назад се вгледам във годините,

ще кажа само: истински живях...

 

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1723 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??