Живях
От прямотата си нерядко страдам.
И казват, че съм режеща и зла.
Препъната, окаляна съм падала,
но се изправям...Тръгвам. И вървя...
А пътят е в коприва и бодили...
Коварство, злоба срещам всеки ден.
Не се предавам. И с последни сили
усмихвам се. Знам: силата е в мен!
В сърцето е, раздало с шепи обич,
но срещало и болка, и тъга...
Тъй малко ни е нужно, за да можем
да сме щастливи с малките неща...
Усмихната посрещам всеки изгрев.
На залеза помахвам със тъга.
В доброто вярвам силно, че го има;
в усмивка и в приятелска ръка...
Във пролет, лято, есени и зими
раздавах се. И себе си аз бях...
Ако назад се вгледам във годините,
ще кажа само: истински живях...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
